Мамешки работи,  Раждането и след него

Моят Дар

„9 месеца го носиш, 10 часа го раждаш, цял живот се грижиш за него и накрая какво? На баща си приличало“..

Ще ви разкажа много накратко моето преживяване в деня на раждането. 

Терминът ми беше на 25 декември 2018 г. Но имайки предвид всичките празници по това време на годината, ме принудиха да си го предизвикам няколко дена по-рано. Но не се и оплаквам, де. Към края на бременността ми толкова ми тежеше, че какви ли неща не направих, за да предизвикам малкото човече да излезе (например ядох храни, които уж предизвиквали контракции, правех разни леки упражнения, ама не и не – моята госпожица си ѝ е било добре на топло в утробата ми).

Та, постъпих в родилното един ден преди раждането, настаних се, вечерта изпих към 4 горещи шоколада, заспах си като първия пич и на следващия ден рано зарана нашата меца Мецана (сиреч аз) ѝ беше поставена система оскитоцин за предизвикване на раждането (това ще бъде тема на друг блог пост, защото определено имам какво да кажа). 10 мъчителни часа по-късно на бял свят се появи Божидара. В цялата ѝ синьо-лилавееща и леко сплескана прелест.

В деня на изписването се чувствах като фиданка – лека, подвижна и слаба. Гледайки си снимките от тогава, в днешни дни се чудя дали не са забравили да извадят още едно дете от там.. Но това е никомунужна информация.

 

 Иначе родих по естествен път (с изключение на двете упойки, които ми набодоха в 4-ти прешлен от долу нагоре.. за тях също ще ви разкажа отделно). Получих леко усложнение след раждането, за което трябваше да изпитам голям срам, защото за да се извика дежурната сестра от легнало положение, трябва да натиснеш един бутон до леглото. А натискайки го, целия етаж беше в готовност за евакуация поради гръмкия му звук. Но за щастие всичко беше овладяно (въпреки лошите погледи, които санитарката ми пускаше за дето я бях вдигнала на крака през нощта).

 

В заключение ще кажа, че това беше най-емоционалният ми ден в живота и със сигурност няма да го забравя. Щастлива съм, че успях да родя по естествен път, независимо от родилните мъки. Когато вземеш малкия човек в ръцете си, забравяш за всички болежки още в същата секунда ♥