Първата ни среща
Предполагам всяка една майка помни първата среща с бебето си. Моята беше доста странна, но определено ще я помня цял живот.
Екипът, който присъстваше на раждането ми, беше безспорно много добър и с готино чувство за хумор. Помня, че се разревах, когато чух нечие чуждо бебе как проплаква за пръв път. За миг си помислих, че сигурно с мойто ще е още по-ревлива емоцията. Уви, не. В момента, в който успя да пробие пътя си, акушерът я вдигна да ми я покаже докато все още беше закачена за мен с пъпната връв. И мислите ми бяха следните:
- Защо ме гледа така?
- Защо е толкова синя и сплескана?
- (вече по-адекватна мисъл) Всичко наред ли е с нея?
- Кога ще мога да я гушна?
След като се климатизира малко и доби цвят, ми я дадоха да я прегърна за пръв път. Там вече емоциите забушуваха, но все още не можех да осъзная какво ми се случва. Гушкам я, гледам я, тя ме гледа и мига, аз не знам къде се намирам, тя също не знае къде е попаднала. Беше вълнуващо. И това бе историята за нашето запознанство, разказана накратко.
- Първи факт – първата усмивка на Дари
- Втори факт – петънцето на слепоочието
